Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.09.2018 10:38 - Двата свята на труда през 2030 г. Сценарий № 1
Автор: sindfeds Категория: Бизнес   
Прочетен: 1182 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 01.07.2019 15:06

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

През януари 2018 г.  Европейският синдикален институт публикува 6 сценария за бъдещето на света на труда. Те са разработени от експерти на института и консултирани от синдикални лидери на специален уъркшоп, посветен на темата.

В 6 последователни публикации поста, ще Ви запознаем с тях.

Годината е 2030 г., а мястото е Европа. В продължение на почти две десетилетия правителствата на различните държави-членки на Европейския съюз внимателно приветстваха всеки нов етап в дигиталната трансформация на техните икономики,

като се надяваха на нов икономически растеж. Резултатите, прогнозирани от някои проучвания - като например експлозия на безработицата - не се материализираха и не оказаха нито "разрушителни" въздействия върху икономическия модел, нито доведоха до нещо, което наистина да прилича на дигитална "революция". Това, което се е случи е постепенно преобразуване на производствения процес, съпътствано от подобно постепенно въздействие върху работата, работните места, организацията на пазара на труда, квалификациите и т.н.

1. До 2030 г. разпространението на видовете заетост, наблюдавани от началото на 2000 г., постепенно се сля в две основни групи. Работници от първата група, наети основно от големи мултинационални компании, могат да бъдат сравнявани спрямо заетите или по-скоро самонаетите работници от втората група, които работят за подизпълнители на мултинационални компании, включващи не само МСП, но също така и дигитални платформи.

2. Първата от тези групи в по-голямата си част е съставена от висококвалифицирани работници, тъй като дигитализацията на икономиката е направила по-ценни следните специалисти: програмисти, анализатори, специалисти по обработка на данни (служители за данни, извличане на данни и т.н.), дизайнери на приложения или алгоритми и много други, които по някакъв начин осигуряват на цифровата икономика нужното гориво. Синдикалните организации продължават да присъстват в тези големи мултинационални компании, като техните представители се считат от работодателите за говорители, с които могат успешно да водят преговори за подобряване на условията на живот и труд на своите служители. Основната цел е да бъдат запазени най-талантливите служители и поради това мениджърите все още са готови да правят отстъпки, ако това увеличава вероятността компанията да бъде възприемана като привлекателен работодател. 

3.Броят на работните места в тези компании несъмнено е намалял през годините, не на последно място в резултат на роботизацията и автоматизирането на определени задачи, но би било подвеждащо да се твърди, че широкото навлизане на роботите е довело до масовата загуба на работни места. Ситуацията е такава, че сега се предлагат или дори се изискват различни квалификации, а машините и алгоритмите са се превърнали в нов източник на работни места. Изчезналите работни места са предимно тези, които изискват малко квалификация, или които могат да бъдат извършвани от подизпълнители и в крайна сметка могат да бъдат дейности извън основната дейност на фирмата. 

4. Сега колективните преговори в по-голямата си част се извършват на равнище компания; между-браншовият социален диалог на регионално, национално и европейско равнище постепенно е преустановен. Той е заменен първоначално от секторен социален диалог, или социален диалог в рамките на специфичната индустрия, а след това във все повече случаи от колективни преговори в рамките на отделни компании, с все по-голям обхват на преговорите на това ниво.

5. И все пак, успоредно с този първичен свят на труда, има и вторичен - този на подизпълнителите, МСП, самонаетите лица и "микропредприемачите". Синдикално представителство за договаряне на условията на труд на тези категории работещи е нещо почти нечувано и "колективни" трудови отношения вече не съществуват в истинския смисъл на думата. Все по-малък дял от тези работници са наети, като съответно се наблюдава увеличение на броя на самонаетите, ‚номадите‘, работещите от дома, работещите по определени задачи или почасово и повечето от тях са с ниска квалификация и ниско заплащане. Синдикалните организации могат да предоставят много малко помощ в такава ситуация, защото тяхното присъствие в този "вторичен" свят е много по-слабо, отколкото в големите мултинационални компании, които купуват стоки и услуги от своите членове и колективните преговори представляват предизвикателство, поради безбройните различни статуси и подстатуси на работните места и видовете работа.

6. Този свят на труда също е станал много по-разпространен от географска гледна точка; например, едно МСП в ИТ сектора би могло да възложи определени дейности на украински или пакистански компютърни специалисти чрез дигитални платформи и да възложи осъществяването на други програми на руски програмисти. Подобен феномен може да се наблюдава в почти всички малки предприятия в сферата на счетоводството, преводите,управлениет*о на човешките ресурси и т.н. Самата дефиниция на понятието "персонал" става все по-неясна от гледна точка на тези МСП, което е оказало неблагоприятно влияние върху колективните трудови отношения. Различни аспекти на социалното регулиране също са се влошили в резултат на това: например, вече няма смисъл да се говори за "седмично работно време", като се има предвид, че тези подизпълнители работят, когато има възложена работа.

7. През последните две десетилетия или с други думи, считано от 2010 г., концентрацията на добавена стойност в глобалните вериги на стойностите се увеличи. По-просто казано, многонационалните компании и големите дигитални платформи се научиха как да "премахват" добавената стойност в целия свят и да уловят най-печелившите сегменти от своите дейности, като не оставят нищо друго освен тромави печалби за МСП, които се борят да оцелеят в тази изключително конкурентна глобализирана среда. Победители в тази дигитална икономика са несъмнено малък брой олигополи, които разполагат с тази добавена стойност по желание, не само в секторите на социалните мрежи, медиите, информациите и финансите, но и в толкова разнообразни отрасли като логистиката, търговията, туризма, ресторантьорство и хотелиерство, строителство, пътнически транспорт и много други.

8. Суровината, която представлява жизнената сила на тези олигополи, е по-скоро данни, отколкото инфраструктура. Само за няколко години, те успяха да създадат, съберат, експлоатират и монетизират огромни количества данни, които сега съставляват техните военни фондове и тази способност за привличане на добавена стойност им позволява да наемат най-висококвалифицираните работници от всички части на земното кълбо и да ги задържат да работят за тях, като им предлагат много атрактивното заплащане. Тяхната ахилесова пета обаче остава киберпрестъпността, която може да застраши целия им бизнес модел само за секунди, като блокира сайтове и разпространява вируси, но също така нарушава производствените вериги, разпространява погрешна информация и т.н. Тези мултинационални компании, следователно, сключват споразумения за сътрудничество с обществените органи, участващи в борбата с киберпрестъпността. 

9. Следователно през 2030 г. съществуват два паралелни свята - един на олигополните многонационални компании, чието световно икономическо влияние никога не е било по- голямо и което подхранва техните най-добри и висококвалифицирани служители и другият свят на подизпълнителите, опитващ се да оцелее в ултра-свързан и следователно ултра-конкурентен свят, в който колективните трудови отношения и социалното регулиране почти изцяло липсват и работата действително се е превърна в стока. Това, което през 2017 г. се е определяло като "средна класа" между тези две крайности, е изчезнало, тъй като много от работните места, изискващи средни нива на квалификация и предлагащи средна заплата, са били унищожени.

10. Каква роля ще играят синдикалните организации в този поляризиран свят по отношение на способността им да представляват всички работници; колективни действия и колективни преговори; солидарност на основата на „класа“; и политически действия за социалното регулиране на "вторичната" работа?

Този първи сценарий се различава от останалите, тъй като представлява проста проекция на текущите тенденции и обединяване на най-често срещаните хипотези, като пренебрегва потенциалната роля на разрушителните нововъведения.  Основната му цел е да позволи последващото разработване на сценарии, основани на промени.

ЕС фокусира значителен брой изследвания, свързани с бъдещото развитие на света на труда, свързани с ползите и рисковете на цифровизацията. Такива изследвания за 4 сектора : пощенски услуги, производство, банки и  туризъм се порвеждат в рамките на проект DIRESOC - www.diresoc.eu
Бихме били щастливи да получим вашите коментари и мнения по горните сценарии - СФС.




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: sindfeds
Категория: Други
Прочетен: 1562300
Постинги: 178
Коментари: 628
Гласове: 132
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031