През първите няколко години пращях от ентусиазъм и желание за работа. Въобразявах си, че щом ние не можем да идем в Харвард, ще направим така, че Харвард да дойде при нас.
И четях! Четях повече от студентите си. Образовах се, ходех на семинари в чужбина, които сама си финансирах, опитвах нови неща, прокарвах нови идеи, направо бях пуснала турбото и се движех като един "Воайджър" из, както ми се струваше, необходната и вълнуваща вселена на Academia. Но после дойде отрезвителният момент, в който разбрах, че тази вселена всъщност е едно пусто и тъмно място, населено с планети-джуджета.
Има там някакви извънземни, които се мотаят из нея като мухи без глави и с купени дипломи във фалшивите чантички Michael Kors, както и други извънземни, само че от отбора на Дарт Вейдър, които не се интересуват от нищо друго освен да станат доценти, да ходят по банкети и да печелят точки за акредитирането на факултетите си с още банкети и много фалшификации.
От този всъщност момент започна живота ми на малигнена туморна клетка в организма на добре смазаната, псевдо-образователна машина, каквато е университетът, за който работех. УЖ работех! А реших да работя наужким, когато...
Четете по-нататък на: http://www.webcafe.bg/webcafe/onya-deto-ne-go-triyat/id_1816957669_Zashto_prepodavatelite_v_balgarskite_vuzove_piyat
новинКи от Aдa...@
...една щастлива баба,и нищо, повече..