Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: d1d2
Категория: Тя и той
Прочетен: 12600
Постинги: 19
Коментари: 19
Гласове: 26
Постинг
19.08.2018 22:03 - Какви неща научих за чесъна
Автор: d1d2 Категория: Тя и той   
Прочетен: 612 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                                        
Истина или лъжа, или легенди. Прочетено в една книга: 
ДРЕВЕН ЕГИПЕТ

Здравословните качества на чесъна са описани в не един древноегипетски ръкопис и барелеф. Сред невероятната колекция от храни, погребани заедно с момчето-цар Тутанкамон, имало и няколко глави чесън — вероятно с цел да го пазят по пътя му към задгробния живот. Изображения на чеснови глави са открити и в гробище на пет хиляди години в Ел Махасана, но не е записано дали са заслужили тази чест с лековитите или с кулинарните си свойства. През Третата и Четвъртата династии /2 800 — 2 100 г. пр. Р. Хр./, луковиците се използвали редовно като жертвоприношения и за украса на олтарите. Погребвали ги с мъртвите и техни останки са намирани в кухините на тялото като таза и гръдния кош.

От първа необходимост за строителите на пирамидите

Мислим, че стачките са сравнително ново явление. Всъщност строежът на Хеопсовата пирамида се е забавил именно поради избухването на стачка. Когато престанали да снабдяват работниците с безкрайно ценния за тях чесън, те оставили инструментите и отказали да продължат работата си. Чесънът не само подобрявал вкуса на храната им; той им давал сила да изпълняват задълженията си и ги предпазвал от болести. Нека да се спрем на някои от доказателствата.

Първо, знае се, че чесънът отблъсква жилещите насекоми. В Средния Изток те са носители на голям брой болести, много от които могат да доведат до фатален край.

Чесънът се грижи за хлапетата

При редовните си посещения в Тоскана по време на отпуската един сърдечен хирург, мой колега, и двете му деца винаги страдали от прекалено голямото „внимание“ на лакомите комари. Съпругата му обаче чула, че вземането на една чеснова капсула дневно може да помогне. Едното дете с удоволствие пиело капсулата през цялата година, но брат му отказвал да го прави. При следващото посещение в Тоскана онзи, който приемал чесновата капсула, се отървал напълно от ухапванията на комари, докато брат му си останал все така техен любимец.

 

Второ, древните египтяни много често страдали от абсцеси в устната кухина. Причината за това била следната. Зърното, което давала в изобилие плодородната земя по бреговете на Нил, се мелело на брашно между два огромни камъка. В резултат на триенето то се смесвало с натрошени дребни камъчета, които чупели зъбите на египтяните. Вследствие на такова износване на зъбите започвали да се образуват абсцеси. Единственото средство за лечението им, което познавали, било налагането на засегнатото място с кашичка от чесън. Очевидно тя имала не само лековити свойства, а и успокоявала силната болка.

Инстинкт и опит

Преди трийсет и пет века в един древноегипетски ръкопис, известен днес като „Сборникът на Еберс“, чесънът се цитирал като необходимост при лечението на сърдечни заболявания, тумори, глисти, ухапвания и много други болести. Знанията на египтяните се базирали върху опита на десетки и стотици поколения. В наши дни това става чрез научните доказателства. С мои колеги демонстрирахме, че чесънът може да намали значително нивото на холестерина и триглицерида. Други изследвания показаха, че чесънът предпазва от затлачването на артериите с шлаки. Следователно египтяните са били прави.

ПОЗНАНИЯТА НА КИТАЙЦИТЕ

Макар и не така добре документиран като историята на чесъна в Древен Египет, интересът на китайците към билките отива по-далеч. Никъде не е записано откога се отглежда чесън. Предполага се обаче, че култивирането му както с кулинарна, така и с медицинска цел е започнало преди няколко хилядолетия по ниските склонове на Тиеншан /или „Божествената планина“/ — планинска верига, която разделя Китай и бившия СССР на изток. Почвата тук е плодородна и богата на минерални соли и се напоява изобилно от извиращите от планината реки.

Китай търгувал активно с древния свят и в резултат на това чесънът вероятно се е разпространил до Средния изток и Европа чрез керваните, които се движели по Пътя на коприната с товари от платове, чай и подправки.

Очевидно дълголетието е било една от основните причини древните китайци да използват чесън. Те силно вярвали, че редовното му включване в диетата води до дълъг и здрав живот. Един древен автор стига дотам да твърди, че ако човек, достигнал петдесетата си годишнина, яде чесън в продължение на петдесет дни, ще живее още петдесет години.

Китайската керамична армия

Преди известно време при разкопки в Китай бе открита керамичната армия — колекция от хиляди глинени фигури на войници в естествен размер. Край тях имало глинени глави чесън, което навежда на мисълта, че въпросното растение съставлявало важна част от храната на воините. Може би те са го използвали както по време на бойните си походи, така и при последното си пътуване към отвъдния свят.

Фред и неговото куче

Тази действителна история ми разказа мой колега. В началото на шейсетте си години един негов пациент на име Фред, развил сериозно сърдечно заболяване. Предупредили го да не се претоварва и да не приема нещата прекалено сериозно; с две думи, прогнозите не били никак хубави. Фред чул, че чесънът отдавна се препоръчвал като предпазно средство срещу сърдечни заболявания, затова решил да опита. В крайна сметка, дори и да не помогнело, това нямало да му навреди. Суровият чесън не влизал в обичайното му меню; той просто не се връзвал с риба и чипс или яйца с бекон. Затова си купил от капсулите с чесново масло, които се приемат по една дневно. Сега, на осемдесет и пет години и в много добро здраве, Фред продължава да взема въпросните капсули.

Кучето на Фред също получавало по една такава капсула всекидневно и доживяло до преклонната възраст от осемнайсет години.

ДРУГИ КУЛТУРИ ОТ СРЕДНИЯ ИЗТОК Бягството от Египет

В Библията се споменава за чесъна в Книга четвърта — Числа /глава единайсета, стих 5/, където се описва бягството на евреите от Египет. През пленничеството си те свикнали да употребяват чесън и лук и били нещастни, че по време на бягството си били лишени от тях.

Финикийците

Нация от международни търговци и моряци, финикийците живеели на територията на днешен Ливан и редовно пътували до различни европейски страни. При тези пътувания те изглежда носели чесън като подправка и, още по-важно, като лек срещу много заболявания. Вероятно именно така той е стигнал до Испания, Франция и други части на Европа. Възможно е по време на търговските си пътувания до Корнуол да са го пренесли и във Великобритания. Във всеки случай съществуват неопровержими доказателства, че финикийците са посещавали Корнуол, за да купуват от местния калай.

ГЪРЦИТЕ СЪЩО ИМАЛИ КАКВО ДА КАЖАТ ПО ТОЗИ ВЪПРОС

Всъщност древните гърци имали две наименования за него: в „Илиадата“ Омир го нарича „свещената девица“ и му приписва магически свойства. Древногръцките атлети гледали на чесъна като на важна част от своята диета, когато се подготвяли за състезания. Смятали го също така за афродизиак, което е напълно възможно. Изследванията показват, че при консумацията на чесън и лук кръвта се съсирва по-трудно и тече по-буйно. Това може би е причина за по-голямата издръжливост на атлетите. То също така подобрява оросяването на пениса и следователно увеличава сексуалната енергия /Вижте Четвърта глава/.

Корените на съвременната медицинска наука

При дипломирането си всеки лекар полага Хипократовата клетва — да дава за всеки пациент най-доброто от себе си и да не разпространява проблемите му. Гръцкият лекар Хипократ, с неговите научни /в противовес на митичните/ обяснения на заболяванията, се счита за основател на съвременната медицина.

Гръцките медици широко предписвали чесъна за много болести на дихателния апарат, в това число за бронхит и пневмония. В ръцете на Хипократ той се превърнал дори в още по-мощно оръжие от докторския арсенал.

Гангрената е инфекция, причинена от бактерията Clostridium welchii, която се разпространява бързо и умъртвява засегнатите тъкани. Появява се често, когато тъканите са страдали от недостатъчен приток на кислород и хранителни вещества вследствие на стесняване или разрушаване на кръвоносните съдове. Дори в наши дни това е изключително опасна зараза, тъй като, ако не се лекува бързо, може да доведе до ампутация и дори до смърт. Така или иначе, през 430 г. пр. Р. Хр. Хипократ твърди, че е излекувал гангрена с чесън.

За употребата на чесъна като антибиотик се говори по-детайлно в Трета глава.

ЧЕСЪНЪТ ПО ВРЕМЕ НА РИМСКАТА ИМПЕРИЯ

Рим е бил мощна политическа и военна сила, но голяма част от културните, медицинските и научните му познания са дошли от неговите съседи гърците, които често били отвеждани като роби /най-образованите/ в Древен Рим. Гъркът Гален например е бил лекар на император Марк Аврелий и е изнасял лекции по фитотерапия. Именно от гърците римляните възприемат чесъна и като храна, и като лекарство.

Най-вероятно през 42 г. след Р. Хр. римският писател Колумела е измислил наименованието „унионем“, от което произлиза и английската дума „ъниън“[1]. Документирано е, че император Нерон използвал праз лук, за да се избави от секрета в гърлото си, което му помагало да говори по-ясно.

Разкопките говорят доста за това каква храна са употребявали римляните. Изригването на Везувий през 79 г. след Р. Хр. разрушава град Помпей; в него и в Херкулан, разрушен по същото време, са открити карбонизирани останки от лук и чесън.

Римски лек за циреи

По времето на Римската империя чесънът се използва масово като ефикасно средство срещу абсцеси и циреи. Чесънът се изсушавал и стривал; полученият чеснов прах се смесвал с гъша мас и гореща пепел и така се поставял върху засегнатия участък. Някои автори твърдят, че пепелта се използвала, за да пробие цирея и по този начин да даде възможност на чесъна да проникне в него и да унищожи микробите. Чесънът има мощни антибактериални свойства, така че казаното по този повод звучи съвсем правдоподобно. Ролята, която се приписва на пепелта, обаче не изглежда толкова приемлива — би било много по-бързо и по-ефективно циреят да се пробие с нож.

Римската чистоплътност… и нейната липса

Римляните били големи инженери; прочути са със своите пътища, обикновено построени в права линия, независимо от затрудненията, които създавал теренът. Също така строели големи акведукти, за да осигурят постоянен приток на вода; известни са и с обществените си бани. Чистоплътността обаче била привилегия на висшата класа. Огромното мнозинство от населението живеело в ужасяваща мизерия и мръсотия и било непрестанно изложено на инфекции. То не е имало буквално никакви познания за това как да приготвя безопасно и да съхранява храната си, в резултат на което хората масово се разболявали при консумацията на заразена храна и поради ниската лична хигиена.

В цялото това нещастие обаче помагал фактът, че по-голямата част от населението включвало в диетата си чесъна, който можел да осигури известна защита срещу стомашни разстройства /вижте Трета глава/. И лечителите, разбира се, имали възможност да приготвят ефикасни лекове от чесън и лук.

Грък в Британия с римските легиони

След като римляните дължали толкова много на гърците, няма нищо чудно в това, че главният лекар на армията на Юлий Цезар през 55 и 54 г. пр. Р. Хр. е бил гъркът Диоскоридес. Той използвал изключително много чесъна при борбата със здравословните проблеми сред римските легиони, нападнали Британия. По съвета на Диоскоридес войниците дъвчели редовно чесън, за да се предпазват от дихателни и белодробни проблеми и като средство за общо подсилване. Издръжливостта била изключително важна при дългите преходи, когато за един ден се изминавали по трийсет и повече мили. Влажният климат трябва да е бил доста важен съюзник на древните британци, тъй като се сторил много негостоприемен на римляните. Чесънът им помогнал да държат на разстояние доста болести. С времето употребата на това растение като лекарство била възприета и от местните жители.

Вероятно именно така чесънът е стигнал до Великобритания, освен ако финикийците не са го донесли още по-рано. Напълно вероятно е по-късно той да е играл важна роля при лечението на болести като холера, проказа и тифус, за сваляне на висока температура, за унищожаване на микроорганизмите, причиняващи респираторни заболявания и на бактерията на диарията, от която страда в един или друг момент голяма част от населението дори в наши дни.

ЧЕСЪНЪТ ПРЕЗ СРЕДНОВЕКОВИЕТО И ПО-КЪСНО

През Средновековието чесънът става важна част от диетата на европееца и се използва като разменна монета. Двама известни лекари от XVI в., Парацелз и Лоницер признават антитоксичните му свойства. Лоницер описва също така и ефективността му при борбата с чревните паразити, от които вероятно е страдала огромна част от населението през Средновековието. Немски справочник за билките, „Dasneue Krauterbuch“, издаден през 1926 година, препоръчва чесъна срещу настинки, газове, колики и глисти.

Шекспир споменава нееднократно за чесъна в своите пиеси. В „Сън в лятна нощ“ /Четвърто действие, Втора сцена/ например Ботъм казва на своите колеги актьори да не ядат нито чесън, нито лук, „…защото дъхът ни трябва да бъде сладък“.

ВСИЧКО ЗА ЗДРАВЕТО И ЧЕСЪНА

Един от съвременниците на Анри IV, крал на Франция /1566-1593/, го описва като „дъвчещ чесън и с дъх, който може да повали вол от двайсет стъпки разстояние“. По-късно, през 1607 година, сър Джон Харингтън пише в „Английският лекар“: „Яжте чесън, тъй като той спасява от смърт, макар след това дъхът ви да става неприятен. И не се присмивайте на чесъна, както правят някои, които мислят, че с лютивината си той само кара хората да мигат, да пият и да вонят.“

Чумата

Средновековието ще се запомни и с една от може би най-ужасните епидемии в европейската история, Черната смърт. Бубонната чума се разпространява бавно през Азия и Европа и достига Англия през 1349 година. Следващата епидемична вълна е през 1665 година. И в двата случая тя застига и убива милиони хора из цяла Европа, като понякога помита цели градове и села.

В онези дни било обичайна практика да се гори и опушва със сяра с надеждата, че това ще убие причинителя на болестта. Тази практика, която не винаги е била особено ефикасна, може да е била резултат от навика да се яде чесън. Серните съединения в чесъна се излъчват през дробовете, а ароматът се отделя също така и през кожата. Бълхите, носители на чумата, по-рядко биха хапали редовните консуматори на чесън.

Чесновият мирис може да бъде животоспасяващ

В Чешир, Северна Англия, се пази къща, в която по време на чумната епидемия от 1665 година, се складирал чесън. Нито един от нейните обитатели не бил засегнат от болестта и се предполага, че именно миризмата на чесън е спасила щастливците от иначе почти сигурна смърт.

 

Във Франция карали престъпниците да изнасят мъртвите жертви на чумата от къщите им, да ги товарят на коли и да ги отнасят до специално изкопаните за масови погребения ями. Четирима крадци, които оцелели след това изпитание, изглежда дължали късмета си на консумацията на винен оцет с натопен в него счукан чесън. Това питие продължава да се приготовлява и до днес във Франция и е известно под името „льо винегр де катр вольор“ или „оцетът на четиримата крадци“.

В НАШЕ ВРЕМЕ На бойното поле

В известната си готварска книга от викторианския период мисис Бийтън споделя мнението, че чесънът не е подходящ за редовна употреба в кухнята. Тя препоръчва употребата му да бъде ограничена до леко намазване на купата, в която ще се сложи салатата, и то само от време на време. Може да се каже, че в началото на деветнайсети век чесънът вече почти не се прилагал в кулинарията във Великобритания.

През Първата световна война обаче чесънът се използвал от руснаците като лек срещу гангрената. Счукан чесън се разстилал върху импровизирана превръзка от торфен мъх и се поставял направо върху раната. Това се оказало толкова ефикасно, че през Втората световна война започнали да наричат чесъна „руския пеницилин“.

В джунглата

Между 1913 и 1965 година известният лекар-мисионер д-р Алберт Швайцер имал клиника и болница в намиращото се насред джунглата село Ламберене в Габон, Западна Африка. Чесънът бил главното му средство за антибактериално лечение. Д-р Швайцер твърди, че с негова помощ е успявал да излекува крайно упорити случаи на дизентерия.

РЕЛИГИЯ И МИТ

Всеизвестно е, че чесънът има силата да прогонва вампирите и злите духове, но, разбира се, за това няма неоспорими доказателства! Сигурно е обаче, че чесънът и лукът са били използвани в религиозните церемонии в продължение на стотици години. Когато Сатаната се появил от Райската градина след прогонването на Адам, от следите, оставени от десния му крак, израстнал лук, а от левия — чесън.

Но, каквато и да е истината за магическите свойства на чесъна, съвременните научни доказателства го признават за истинско вълшебно средство за хилядите страдащи от сърдечни заболявания.

МАЛКО ХИМИЯ И БОТАНИКА ЗА СЕМЕЙСТВОТО НА ЧЕСЪНА

Ботаническото наименование на чесъна е Allium sativum; той принадлежи към голямо растително семейство, което включва също така и лука, праза, сибирския лук и други. Много здравословно е да се ядат всички представители на семейството, но чесънът несъмнено е най-ефикасният сред тях. От него могат да се приемат и внимателно дозирани количества във вид на капсули.

ОТГЛЕЖДАНЕ НА ЧЕСЪН

Не е трудно да отглеждаме чесън в градината си във Великобритания, дори толкова на север, колкото се намира Шефийлд. Той е също така прекрасно органично оръжие срещу градински вредители — всяко растение в близост до него няма да бъде нападнато от тях. Засадете отделни скилидки през октомври по същия начин, както луковиците на нарциса или лалето. Разположете ги в добре изсъхнала почва на около петнайсет сантиметра разстояние една от друга, като оставите горните им крайчета да се подават съвсем малко навън. Не прекалявайте с грижите или поливането. Те ще бъдат готови за вадене през юли или август, когато горната им част, стъблото, започне да загива.

КАКВО СЪДЪРЖА ЧЕСЪНЪТ?

Многобройни са изследванията на летливите съставки и аромата на чесъна и лука. До неотдавна обаче се правеха малко опити да се изучи пълният химически състав на чесъна. Въпреки че е преживявал периоди, през които не е бил смятан за актуален, чесънът отдавна е признат за важно от кулинарна и фармацевтична гледна точка растение. За разлика от много други зеленчуци обаче, обикновено не гледат на него като на значителен източник на хранителни вещества. Вече е доказано, че той съдържа много от жизненоважните за човешкото здраве минерали, в това число и селен, който, заедно с витамините С и Е е съставна част на антиоксидантната система на тялото /вижте Трета глава/.

Алицин, „чудотворната молекула“

Предполагаше се, че главният активен елемент на чесъна е една субстанция, наречена „алицин“ и продуктите от нейното разлагане са сулфиди. Неразрязаният чесън или лук не издава своята характерна силна миризма. Когато клетките, изграждащи чесновата скилидка, се срежат или наранят, те отделят две субстанции: алин и алиназ. Последната е ензим, който в комбинация с първата дава алицин и като резултат — познатата миризма.

Алицинът започва да се разгражда от мига, в който е създаден, но скоростта на тази реакция зависи от околната температура. Няколко дни след неговото производство той все още може да бъде открит, ако чесънът е бил замразен, но при стайна температура бързо се разгражда на други продукти. От известно време се чуват твърдения, че алицинът е „вълшебната“, т. е. благотворната от медицинска гледна точка съставка на чесъна. Тези предположения обаче са почти напълно отречени. Изглежда ползата се дължи на продуктите, получени от разлагането на алицина, сулфидите.

Историята на сулфида

Доктор Филип Барлоу и неговите колеги от Университета в Хъмбърсайд вече от няколко години изследват широк кръг от получени от чесън продукти и са публикували няколко великолепни научни труда на тази тема. Те проверяват твърдението, че сушеният чесън е по-добър източник на алицин от чесновото олио и откриват, че много малко от изследваните продукти /сушен чесън на прах и чесново олио, употребявано в капсулите/, ако не и никой от тях, съдържат изобщо алицин. И така стигат до заключението, че активността на чесъна като средство за понижаване на холестерина в кръвта /вижте Втора глава/ е свързано със съдържанието на сулфиди.

При своето разлагане алицинът отнема кислород от обграждащия го въздух и с негова помощ се преобразува в богати на сяра съединения. Образуват се повече от седемдесет сулфида и повечето от тях не се променят. Фактът, че толкова много сулфиди остават стабилни може би обяснява защо толкова много болести се повлияват от лечението с чесън — всеки сулфид реагира по различен начин на всяка болест.

По време на ранните ми изследвания върху ефекта на луковите растения върху мазнините в кръвта на пациенти, страдащи от сърдечни заболявания, открих, че ефектът не се променяше, независимо дали лукът се консумира суров, варен или запържен в растителна мазнина. Същото, изглежда, важи и за чесъна. Всичко това навежда на мисълта, че алицинът, който се разрушава от топлината, сам по себе си не е причина за благотворния ефект на чесъна.

Но нека се върнем към нашата тема и да видим какво става, когато чесънът се консумира суров. По-горе стана дума, че когато се отреже или смачка, се отделя алицин с неговата характерна миризма. Абсолютно същият е процесът и когато чесънът се сдъвче и алицинът се разпространи из устата. Тъй като той се разлага бързо при стайна температура от около 20ёС, следователно този процес е още по-интензивен в устата, където температурата е по-висока.

След като бъде сдъвкан, той преминава в стомаха, където започва храносмилането и солната киселина го разгражда. Стомахът изпразва съдържанието си в дванадесетопръстника; там чесънът се обработва от храносмилателните ензими. Едва през следващия етап, когато премине в тънкото черво, започва абсорбирането му в кръвния поток. Това е неоспоримо доказателство, че щом алицинът е толкова чувствителен към повишаването на температурата, то той се е превърнал в сулфиди дълго преди да достигне тънкото черво. Малко вероятно е да преминава непроменен дори през дъвкателния процес.

Етеричното чесново масло

Още едно доказателство, че алицинът не е активният агент в чесъна, може да се открие в процеса на приготвянето на чесновото масло, известен като парна дестилация. При него смачканият чесън се намира сред пара при много висока температура. Мазнината се отделя от чесъна и парата я пренася до кондензатор, където температурата е достатъчно ниска, така че парата да се превърне във вода. Тъй като маслото и водата не се смесват, чесновото масло изплува на повърхността и може да бъде отделено.

Целият процес отнема известно време. Това, както и топлинната обработка, на която е подложен чесънът, разгражда алицина, така че остават само сулфиди.

Сега изследователите са на мнение, че действието на чесъна се дължи на компонентите в неговото масло, а не на молекулите на водна основа. Това твърдение бе подложено на тест по следния начин. Чесън бе сварен във вода и след това бяха изследвани както свареният чесън, така и водата, в която е врял. Чесънът беше все така активен, но за водата не можеше да се каже нищо подобно.

Добри вести от една японска лаборатория

Тромбоцитите са вид кръвни клетки, които отделят вещество, с чиято помощ кръвта се съсирва, когато някой кръвоносен съд се нарани. Във Втора глава има по-подробна информация за жизненоважната роля, която изпълняват тромбоцитите в съсирването и как в същото време те могат да доведат до задръстването на коронарни артерии. Новите открития показват, че чесънът може да ни помогне да запазим кръвоносните си съдове чисти.

Група японски учени създават по синтетичен път едно от серните съединения, които се получават при разграждането на алицина. То се нарича метилалил трисулфид /МАТС/ и е подробно изследвано в клинични условия. По всичко личи, че МАТС изключително ефикасно намалява съсирващите свойства на тромбоцитите и следователно спомага за свободното преминаване на кръвта през коронарните артерии. За да се възползвате от свойствата на МАТС, е нужно само да сдъвквате по една-две скилидки чесън дневно или да приемате по една капсула „Хофел кардиомакс“ дневно.



Тагове:   чесън,


Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031